Представи се с няколко думи,как се казваш,от къде си,на
колко си години.
Васил Янчев: Здравейте !
Казвам се Васил Янчев на 26 години, роден съм и израстнал в
град Бяла Слатина, където съм завършил средното си обрзование в ПАГ
„Никола Йонков Вапцаров”, след което завърших висше образовние като магистър в
НСА „Васил Левски” – гр. София.
От колко време тренираш и тренирал ли си други спортове
преди да започнеш със силовия трибой?
В.Я.: Като дете тренирах за малко време джудо, но школата
се рзпадана и се наложи да прекъсна, след което исках да продължа да тренирам,
а в моя град нямаше много голям избор и баща ми
Георги Янчев , който е бивш щангист ме насочи към вдигането на тежести,
но в родния ми град нямаше такава школа и аз се задоволявах само с фитнес
тренировки от по-силов характер и от тогава
тренирам без прекъсване от 12
години, като се състезавам от 10 години .
Кое ти е най-силното движение и защо,според теб?
В.Я.:Безспорно това е мъртвта тяга – движението заради което съм
спечелил най-голямите си отличия в силовия трибой ! Освен, че ми е най-силно
движение то ми и любимо, но не само заради това, че ми е най-силно, а
защото е лесно достъпно за тренировки.
Нямаш нужда от някой да те пази и общо взето си независим от много фактори като
екипировка и т.н. Мисля че в известна степен дължа постиженията си на тяга
заради моята скелетна
структора, но не бих казал че имам типчна тягаджийска структора с много
дълги крайници. Освен това преди да започна да тенирам съм се занимавал с доста
физически труд, тъй като съм от регион ,в който основния поминък е земеделието, което
изискава много усилия, именно тези усиля са ми осигурили основа с която съм
започнал да тренирам.
Какви килограми слагаш на клек,лег и тяга на тренировка и
съответно на състезание?
В.Я.: Линчите ми
рекорди на клек са 370 кг. на трнировка с екипровка при лично тегло 115 кг. на
световно първнестов съм клякал с 360, на републиканско с 365, без екипировка
съм клякал с 270 кг. при лично тегло 105
кг. На лежанка съм вдигал 250 кг. с екипировка, като този резултат съм
затвърдил на държавните и международни първенства без екипировка съм вдигал 205
кг. Най доброто ми постижение на мъртва тяга е 357 кг. при лично тегло 117 кг.
на републиканско първенство интересното тук е, че на тренировка не съм вдигал
по-голяма тежест. Без екипировка съм вдигал 330 кг. но в категория до 105 кг.
на безекипировъчния турнир купа България.
Взимаш ли достатъчно от екипировката или трябва да работиш
още върху нея?
В.Я.: Винаги съм
се шегувал, че вдигането с екипировка е като да караш колело – научиш ли се
веднъж ти оства за цял живот. Разбира се това не е точно така, но има някой
общи неща с това сравнение. Така
нареченото ‘’взимане’’ от екипировка зависи от самия атлет, ако той си направи нещата правилно ще успее да
извлече полезното от екипировката и обратното. Много е важно екипровката да е
по размер, да е сравнително запазена и да е облечена правилно. От там нататък
нещата ще се получат. Килограмите , които екипировката „дава” ,са изразени в
проценти, затова искам да посъветвам начинаещите състезатели особено тези от
по-леките категории да не се разочароват, ако немогат да вдигнат много голяма тежест с екипировка. Нормално е един
120 килограмов човек, който вдига 240-250 кг. без фланелка да успее да доближи
300 кг. с нея, но това не означава че състезател, с лично тегло 60 кг. ще „
вземе 60 кг. от фланелката. Принципът е следния: Колкото по-малко вдигаш толкова по малко
взимаш или тя не ти „дава”. Като цяло аз не съм имал особени трудности с екипровката
,но това е защото получих правилни съвети още от начало от Александър Николов – много добър Български
трибоец.
Какви титли и успехи имаш в България,а и извън страната?
Отговор: В България
съм ставал 5 пъти републикански шампион и още 4 пъти съм бил медалист от
републиканси първенства по силов трибой и по вдигане от лег. Извън страната
най-добрите ми постижения са шесто място на Световно първенство за мъже,
четвърто място на Европйеско първенство за мъже, имам и пет медала на мъртва
тяга от Европейски и Световни първенства за мъже, при младежите съм ставал
вице-световен шампион и съм двукратен
Европейски шампион, тези титли са в IPF.
Имаш ли някаква определена програма,която следваш,или всичко
е до интуиция и опит?
В.Я.: През
всичките тези години съм експериментирал не веднъж, доверявал съм се на няколко
тренировъчни системи. В началото тренирах по системата на Иван Абаджиев, от
която изградих много добра спортна форма, но за съжаление тя беше без
екипировка, а с екипировка няма как тази система да бъде приложена едно към
едно. Тъй като нашия спорт е
екипировъчен на мен ми беше нужна система която да работи за екипировъчен
трибой.Аз се свързах с един от
най-титолуваните украински треньори – Вадим Воронецки, бях на тренировъчен
лагер в Украйна за около едим месец, а той ме тренираше в продължение на 2
години и ми водеше подготвителната и състезателната тактика. В момента тренирам
сам и съчетвам нещата от двете системи. Като цяло съм привърженик на периодизацията.
Като в подготвителния период наблягам на по-голям обем в тренировката, като оставям повече
време за възстановяване, след което намалявам обема и зачестявам тренировките с
максимални усилия и за финал систематизрам „подвеждането” ,след което е момента
за състезнието.
Имал ли си някакви сериозни контузии до момента и какви са
те?Защо,според теб,се е стигнало до тях?
В.Я.: Не бих казал
, че съм имал сериозни контузии, но съм имал такива , които са ме
изваждали от „строя” за много важни състезания. Почти във всяка подготовка разкъсвам мускулни влакна на гърдите, имам доста
хронични травми които внасят доста голям дискомфорт в тренировките ми понякога,
основен проблем имам в гъвкавостта на тазобедрените стави, които много често ми
се възпаляват от тежките тренировки и понякога не мога да извършвам елемтарни
движения в ежедневието си. Имам проблеми
и с лакътната става на дясната си ръка. Получавам много често възпаления на
ръцете в областта на лактите в следствие на тежкия клек с тесен хват. Стигнах
до тези проблеми заради моята припряност
и подценване на риска от травми, не правех никакъв стречинг, не загрявах
добре минавах от опит към опит през много големи- диапазони на тежеста като
например от 170 кг. директно на 200 кг.
при лега . Сега след като платих цената на тези мои грешки вече тренирам
правилно, някои състзатели преодоляват
тези проблеми по-леко, други се мъчат повече. Тези неща могат да се избегнат
или да намалеят, ако се взимат предварителни мерки, като хубава загрявка, разтягане преди и след
тренировка и водно-топлинни процедури като сауна и прана баня веднъж седмично.
Тези неща влиаят положително за възстановяването, намаляват възпаленията на
мускулите и сухожилията.
Какво ,според теб, трябва да се направи ,за да се развие
този спорт в България ?
В.Я.: В България
положението със спорта, като цяло не е много добро. За съжаление силовият
трибой понася много от негативите на ситуацията в момента. Политиката на
финансиране за неолимпийски спортове е доста
дискриминираща, а без средства е
трудно да се развива един спорт. Според мен това трябва да се промени и хората
да разберат ,че един спорт щом не е
олимпийски това не означва ,че състезателите не влагат услилия или им е много
по-лесно от тези в олимпийското семейство. Друго важно нещо е да се продължи
традицията с турнирите по силов трибой , като турнира – Джони Спорт, който организират Димо Бенев и Евлоги Георгиев. Аз се запалих
по силовия трибой точно от подобен турнир, който Веселин Вешев беше организирал
преди години в родния ми град . От основно значение за развититето е
популяризирането чрез медии интернет и преса. Много е похвална инициятивата на
този сайт, който правите в момента, малко хора биха се заели да развиват подобно нещо и ви поздравявам за
това начинание!
Ще дадеш ли някакви насоки на начинаещите трибойци и какво
ще им препоръчаш?
В.Я.: Съвета ми е
да бъдат търпеливи, да не бързат с жаждата си за тежести. Трибоят е спорт, при
който постиженияте не идват лесно и бързо, да не се отчайват , ако нещата не
вървят и никога да не се отказват от мечтите си ! Много е важно да не копират
тренировъчни методи на определни изявени състезатели, това което работи за един
човек не значи, че ще проработи за друг. За това съветът ми е да опитват и да
експериментират докато усетят това,което е най – добре за тях. Трябва да си
изградят правилна техника и ако тя се влоши да обърнат внимание на това , а не
да го пренебрегват както най-често се случва. Още по-добре ще е всичко това да
се прави под наблюдение на някой опитен и отговорен треньор. И не на последно
място е много важно да загряват добре, да се възстановяват добре от
тренировките и да взимат мерки на време , ако имат някакви проблеми, а не да
чакат нещата да се влошат.
Имаш ли някаква цел и каква е тя?
В.Я.: Винаги съм
имал за цел да се развивам в трибоя, да правя по-голям резултат. Не бих казал ,че
гоня някаква точно определена титла или рекорд
- те са само оценка на моя труд. Главната ми цел е развитие на постиженията, като състезател и
като треньор.
Относно хранене,хранителни режими ще споделиш ли нещо?
В.Я.: Преди се
хранех доста безразборно, но с врмето установих, че балансираното хранене би ми
подобрило значително псотиженията, както и стана. От части спазвам храниелните
режими в културизма само, че не се лишавам толкова много от животински
мазнини. Много е важно разноообразието и
източните на протеин да бъдат редувани, а не постоянно да се храня с един и
същи вид месо. Винаги се стремя да редувам , червено месо , риба, пилешко,млечни
продукти и яйца, тъй като те са с различен аминокиселинен профил,а това влияе
на моето възстановяване, никога не подценявам нито един от тях и целта ми е да
осигурявам поне по 2 гр. протеин за кг.
лично тегло. Въглехидаратите си осигурявам предимно от пълнозърнести храни като
овесени ядки и пънозърнест хляб, с тях се чувствам много по-добре от колкото с
ориза, него почти съм изключил. Прости въглехидрати консумирам основно след
тренировка, защото тогава те са ми най-нужни. Като добавки взимам суроватъчен
протеин, омега 3 масни киселини, понякога и BCAA ,и задължително мултивинамини.
Имаш ли някой идол от световната трибуна на силовия
трибой,на когото искаш да подръжаваш?Кой е той и с какво този силов атлет те
впечатлява?
В.Я.: Когато бях начинаещ трибоец имах няколко, но с
времето установих че те са хора като всички останали и не е нужно да подръжавам на никого. Уважавам
постиженията на всички състезатели, но най-много съм се впечатлявал от Ед Коен,
още преди да го срещна му се възхищавах,
а когато имах късмета да се видя с него осъзнах, че този човек наистина обича
този спорт. Затова за мен е много важно един добър състезател ,освен да бъде
знаменит с постиженията си ,да обича спорта ,с който занимава, а не да гледа
само себе си. Важно е да помага на начинаещите ,да им дава съвети и да дава
добър пример за нашия спорт.
С какво друго се занимаваш в момента освен тренировките ти
по силов трибой?Работиш ли,имаш ли други занимания,хобита?
В.Я.: В момента
работя като фитнес инструктор, много харесвам работата си и я върша с удоволствие.
Тъй като съм завършил НСА със специлност треньор по силов трибой, като мое хоби
практикувам тази професия, помагам и съм помагал на няколко момчета с
тренировъчни съвети, но като основно мое
начинание е подготовката на моята
приятелка Лариса Асенова, която само за
по-малко от 2 години тренировки постигна впечтляващи резултати и сега
продължваме заедно на пред.
Благодаря ти за отделеното време!
Васко - опит за републикански рекорд 366кг тяга след успешен опит на 357,5кг
Няма коментари:
Публикуване на коментар