Интервю с Димо Бенев!

Представи се с няколко думи,как се казваш,от къде си,на колко си години.

 Димо Бенев:  Здравейте, казвам  се Димо Данчев Бенев . На 28 години. Роден съм в Бургас, но от почти 10 години живея в София.

 От колко време тренираш и тренирал ли си други спортове преди да започнеш със силовия трибой?

 Д.Б: Като дете съм се занимавал с различни спортове , но по-скоро като на игра, отколкото сериозно. По-сериозно и редовно съм поигравал бадминтон и тенис на маса. Обаче най-дълбоко в сърцето ми влязоха тренировките с тежести, които започнах през  1997-ма година в един квартален фитнес. Като начало започнах с цел просто да се постегна и да сваля излишни килограми. Постепенно се влюбих в силовите тренировки и спортът за мен стана начин на живот,  с негова помощ бързо се оттървах от множество пороци, които вече имах въпреки  че бях само на 14 години  – алкохол , цигари , прекомерна агресия и т.н. Тренировките толкова ме завладяха , че им се отдадох напълно, започнах да спазвам сериозен режим и резултатите не закъсняха – изградих доста мускули, силата ми нарастна значително , а психологическата ми настройка се промени тотално към по-добро. След известно време започнах с вдигането не тежести, на което от дете бях голям почитател и винаги много съм харесвал. Тренировките основно със силови и тежки упражнения много ми харесваха, изхвърлянето и изтласкването също ми бяха любими , но като че ли още повече ми харесваше да клякам и да правя мъртва тяга. И така след няколко сериозни контузии от тренировките по щанги , реших да се пренасоча към силовият трибой, който ми беше повече на сърце, въпреки че за него бях чел само от списанията за бодибилдинг и то доста оскъдна информация. В Бургас нямаше треньори и затова реших да кандидатствам в НСА, където да черпя опит от най-добрите. Изпитът беше като състезание, успях да се класирам и ме приеха, като може да се каже, че истинските сериозни тренировки по силов трибой съм започнал през 2002-ра с началото на обучението ми в НСА.

  Кое ти е най-силното движение и защо,според теб?

 Д.Б.: Като цяло винаги най-много ми е вървяло вдигането от лег, но заради нелепо скъсване на гърда през 2004-та , не можах да развия лежанката си до пълният й потенциал , въпреки всичко дори със скъсана гърда , достигнах до резултат от 268,5 кг. на официално състезание,от който съм много доволен. Клекът също доста ми върви , което не може да се каже за мъртвата тяга. Предполагам, че клекът и лежанката ми вървят заради подходящата структура на тялото ми за тези упражнения – по-нисък и набит съм , с относително къси крайници, което пък доста пречи за мъртвата тяга, но какво да се прави – всичко си има плюсове и минуси . 

Какви килограми слагаш на клек,лег и тяга на тренировка и съответно на състезание?

 Д.Б.: Ами когато съм бил в най-добрата си форма , съм имал тренировки с доста големи тежести. Като добавим и факта , че на тренировка работех основно с екипировката. Примерно правил съм пълен клек с 355 кг. за две повторения. На лежанката съм вдигал 270 кг. в залата. При мъртвата тяга съм правил двойка на 295 кг..  Състезателният ми рекорд в клека е 360 кг. , на лежанката – 268,5 кг. и в мъртвата тяга – 310 кг.  

 Взимаш ли достатъчно от екипировката или трябва да работиш още върху нея?

 Д.Б.: Ами мога да кажа , че „взимах” доста от екипировката. Доколкото е правилно да се каже , че тези килограми се „взимат” , просто тя ти помага да вдигнеш тази по-голяма тежест. В тренировките си за големи резултати , основно тренирах с екипировка, така че общо взето нямам идея , колко съм можел да вдигна без нея. Предполагам не много , просто защото не тренирах без нея с големи тежести , особено за клека . Самата тренировъчна методика е така изградена , че да се вдигне много с екипировка и няма значение колко ще се вдигне без нея, просто това не е цел.  Бях един от първите в България , които започнаха да тренират основно с екипировка и смея да твърдя , че този начин беше с пъти по-добър  за мен и ми даде възможност да реализирам доста по-лесно много по-големи резултати , отколкото  преди това.  Отделно от всичко , колкото и странно да изглежда , по този начин травмите са много по –малко.

 Какви титли и успехи имаш в България,а и извън страната?

 Д.Б.:  В България съм участвал на доста състезания – републикански първенства и турнири по вдигане от лег и силов трибой. Най-голямото ми отличие е първото място на републиканското първенство по вдигане от лег  през 2005-та. В първенствата по силов трибой съм сигурно един от хората  с най-много втори места у нас . Дори когато съм бил в доста добра форма , винаги е имало някой в категорията , който е в по-добра форма от мен. Вдигал съм в една категория с повечето от най-добрите ни състезатели в тежките категории у нас. Не е срамно да се класираш след световни и европейки шампиони и медалисти . Дори напротив – винаги ме е стимулирало и ме е карало да бъда горд със себе си. Не обичам лесните победи. За мен винаги най-важен е бил резултатът , ако той върви нагоре – класирането няма значение.  На международни първенства имам едно седмо място на Световно по трибой за младежи през 2006-та и едно второ място на Европейско първенство по трибой на WPF (World Powerlifting Federation). 

 

Имаш ли някаква определена програма,която следваш,или всичко е до интуиция и опит?

 Д.Б.: Следвал съм какви ли не програми през годините. Тренирал съм и по системата на Иван Абаджиев адаптирана за трибой , по разни мои системи по усет. Като че ли най-много съм доволен от комбинирането на украйнската система за обемна тренировка, с някои принципи на американската школа. Общо взето си направих система , която да работи за мен и в , която се вплитат най-доброто от Изтока и Запада ,пречупени през моя поглед през годините и личните ми особености и нужди.

 Имал ли си някакви сериозни контузии до момента и какви са те?Защо,според теб,се е стигнало до тях?

 Д.Б.: Имал съм страхотно много травми през годините. Още от малък от щангите започнах та до днес. Явно от една страна просто съм по-предразположен. От друга , прекаленият ми хъс може би често пъти ме е тласкал отвъд предела на възможностите ми и заради това често съм претренирал и са идвали контузиите. До голяма част отдавам проблемите на грешната методика, по която съм тренирал през годините. Когато адаптирах методика за себе си и започнах да се вслушвам повече в тялото си и да му задавам смислени и изчислени цели , контузиите намаляха , а резултатите се повишиха. И въпреки всичко – в спорт , в който се борави с тежести от по над 300 кг. е напълно нормално да има травми – за съжаление J ! Късал съм менискус –правиха ми операция на коляното тогава. Едната ми гърда е скъсана. Множество пъти съм разкъсвал мускулни влакна. Частично съм разкъсвал бедрен мускул. Имал съм болки във всяко място по тялото.  За жалост , тази болка е необходимата цена , която трябва да се заплати , за да се стигне до големите резултати.

 Какво ,според теб, трябва да се направи ,за да се развие този спорт в България ?

 Д.Б.: Според мен на първо място най-важното е този спорт да се популяризира. Да излезе от нишата на ъндърграунд спорт , който е познат само на малцина трениращи и техните познати. Да се гони популяризация по всякакви начини. Изява в медиите и то положителна изява. Да се покаже , че това е хубав спорт , изгражда пълноценно тялото и характера, а не е само купчина назобани говеда , които спорят помежду си. Да се правят повече състезания за обикновените трениращи – повече любителски турнири.  Националните първенства да се направят по-достъпни за масовите вдигачи, да се намалят бюрокрацията и излишните правила , относно клубовете и т.н. Да се провеждат в по-интересни места и места с възможност за повече публика.  Да направим спорта познат и достъпен за повече хора е основното , от което може да се тръгне . Останалото е ентусиазъм , а ние го имаме и то много J .  

 Ще дадеш ли някакви насоки на начинаещите трибойци и какво ще им препоръчаш?

  Д.Б.: На начинаещите ще препоръчам на първо място поне на първо време да четат и да се интересуват много. Това е най-важното в началото. Да знаят повече неща за спорта,  за храненето , за възстановяването, за тялото си. Да наблягат много на ученето на правилната техника – това е от основно значение за голямата сила – правилната техника. Да се допитват по възможност до по-опитни състезатели, но не непременно на принципа да се доверяват на най-яките които познават. В много случаи те не са най-знаещите, просто са си най-яки – било природно, било заради други фактори. Да слушат и да трупат знания от хора , които могат да им говорят аргументирано и нормално и виждат , че имат поне средно ниво на интелигентност. В противен случай,  може да се стигне до много големи проблеми , травми и заучаване на грешни неща, които не могат да се остранят после с години, макар да се показани и казани от напреднали състезатели.

   Начинаещите искат прекалено бързо да станат много силни. Това е хубаво , амбицията е хубаво нещо , но и много пречи. В стремежа си към бързо развитие ,те губят много и рискуват сериозно да се контузят и увредят. Препоръчвам им да напредват постепенно и внимателно , защото в този спорт всяка грешка може да коства много. 

Имаш ли някаква цел и каква е тя?

 Д.Б.: Ами като цяло целите ми в спортен план са да получавам удоволствие и здраве от спорта, за да се чувствам добре в останалата част от живота си извън него. В момента малко съм поспрял с тренировките по силов трибой и не планирам скоро да се състезавам. Тренирам основно бойни спортове и фитнес , но не сериозно и с някакви състезателни цели , а просто за здраве J . Иначе в личен план основната ми цел е постоянно да се развивам в нещо – независимо в какво J . Винаги да има развитие – било то физическо или умствено.

 Относно хранене,хранителни режими ще споделиш ли нещо?

 Д.Б.:  Ами, това ми е една страхотно интересна тема и винаги много съм се интересувал от нея. Пробвал съм какво ли не в тази област. Може би съм правил всички възможни режими за спортно хранене. Като че ли от всичко това през годините съм най-доволен от Високомазнинното – Високобелтъчно и Нисковъглехидратно Хранене. Хапвам доста мазнини  - най-вече от животински източници  и  стабилно белтъчини . Това, че е нисковъглехидратно не означава че не ям въглехидрати – просто са в малки количества – до стотина грама на ден. И то изключително прости захари – захар, мед, плодова захар от плодовете и от този тип.  Този тип хранене ми дава всичката енергия, от която имам нужда , като същевременно поддържа отлично теглото ми , а храносмилането ми работи перфектно и се чувствам отлично, дори при по-големи количества храна. 

 

 Имаш ли някой идол от световната трибуна на силовия трибой,на когото искаш да подражаваш?Кой е той и с какво този силов атлет те впечатлява?

 Д.Б.: Състезател , на който да искам да подражавам няма. За мен всеки човек е отделна индивидуалност и това да подражава на някого, не е особено хубаво, защото по този начин скрива своята индивидуалност и спира развитието си, а и не се чувства добре. Но пък има страхотно много състезатели, които харесвам и ми е приятно да следя изявите им. Може би най-много от всички изпъква Ед Коен – живата легенда на нашия спорт. Резултатите му граничат с фантастиката, докато в същото време Ед е страхотно земен, възпитан и скромен човек. Преди години имах удоволствието да се запозная с него лично и да си поговорим малко и ми направи страхотно впечатление като човек и окончателно затвърди мнението ми за него.  

 С какво друго се занимаваш в момента освен тренировките ти по силов трибой?Работиш ли,имаш ли други занимания,хобита?

 Д.Б.: Както вече стана ясно , прекратих тренировките си по силов трибой за неопределен период от време. В спортен план тренирам основно бойни спортове за забавление – бокс, борба, граплинг . Във фитнеса наблягам основно на силово-кондиционната тренировка за бойните спортове и кардио-тренировки за издържливост. Отделно от спорта хобитата ми са свързани пак основно със спорт – хранене, добавки , методики за тренировки. Доста време прекарвам в интернет и ровене на всякаква информация. Обичам да чета книги – това е заниманието, което може наистина да ме отпусне . Голям киноман съм и да гледам какви ли не филми е другата ми страст, като не обръщам внимание основно на касовите заглавия , ами доста по-често гледам друг тип филми -  по-извън масовият обсег.  Голямо удоволствие ми доставя писането . Страхотно приятно ми е да пиша статии и материали основно за силов трибой на страниците на сп. Олимп .Те ми дават възможността  да изкажа мнението си като в същото време популяризирам активно спорта ни .  Встрани  от хобитата работя като охранител. Това определено не работатата  , която ме кара да се чувствам удоволетворен , но пък е работа , която освен относителната финансова стабилност, ми позволява да разполагам с необходимото  свободно време да реализирам другите си странични начинания и затова за този период от живота ми ме устройва .